Събития

Вечер на Лермонтов в Дома на етносите ЗАЕДНО с руската общност

Възпитаници на Езикова гимназия “Иван Вазов”  рецитираха най-известните стихове на Лермонтов на фона на класическo пиано и руски романси, в изпълнение на живо от студенти на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
Вечерта бе открита от председателя на Сдружение “Славянский мир” Васил Стайков с фотоси от портрети на великия поет и с негови лични рисунки. Тази година се навършват 202 години от рождението на Лермонтов. По този повод руската общност покани на 30 ноември в Дома на етносите свои приятели и почитатели на творчеството му. Събитието се организира от Олга Атанасова, член на УС на Фондация „Заедно“.


Поетично-музикалната вечер бе със специалното участие на Велислава Стоянова (пианистка, докторант към АМТИИ), която изпълни изключително красиво „Вариации на тему Корелли“ от Рахманинов, опус 42.  На финала на вечерта аплодисментите бяха за  Анна Карамаврова, студентка първи курс “Класическо пеене”. В репертоара си тя бе подготвила “Молитва” на композитора Пьотр Булахов по стихове на Лермонтов и “Сирень” на Сергей Рахманинов. Корепетитор бе Борис Мирчев. Истинска изненада за гостите в Дома на етносите бе импровизираният поздрав на известния пианист проф. д-р Ромео Смилков, също преподавател в АМТИИ, който очарова с виртуозното си изпълнение.

За своя едва 27-годишен житейски път великият руски писател и поет Михаил Юриевич Лермонтов създава огромно литературно творчество – над 400 стихотворения, поеми, драми и романи. Романа ”Герой на нашето време”, драмите „Маскарад” и „Вадим”, стихотворенията „Отечество”,”Бородино”, „Смъртта на поета”, „Кораб” и др. негови произведения остават в световната литература послания за поколения напред. Toй започва да пише стихове, когато е на 14 години , силно повлиян от стила на Джордж Байрон. Тематиката и мотивите в творчеството на поета са романтизма в живота, любовта, свободата, борбата срещу самодържавието. Известно е, че след смъртта на Пушкин (1837г.) Лермонтов му посвещава поемата „На смерть поэта“, изпълнена с непримирими обвинения към съвременното руско общество, заради което е арестуван и изпратен на заточение в драгунската част на Кавказ. След това е съден от военния съд и заради дуела си с френския посланик. Не успява да навърши 27 години, когато е убит, също по време на дуел.
Творчеството на Лермонтов обогатява руското изкуство във всички измерения -киното, театъра, операта и руския романс и е познато като епоха на „лермонтовски реализъм”.

Вечерта се проведе с подкрепата и на Почетния консул на Русия Георги Гергов.

Чаша жизни

Михаил Лермонтов
Мы пьём из чаши бытия
С закрытыми очами,
Златые омочив края
Своими же слезами.

Когда же перед смертью с глаз
Завязка упадает,
И всё, что обольщало нас,
С завязкой исчезает —

Тогда мы видим, что пуста
Была златая чаша,
Что в ней напиток был — мечта,
И что она — не наша!

1831
––––––––––––––––––-

Чашата на живота

Михаил Лермонтов

От златна чаша цял живот,
незрящи, ние пием.
Сълзите стичат ни се от
очите и я мият.

Когато миг преди смъртта
превръзката ни падне,
изчезват всичките неща,
от нас желани жадно.

Тогава виждаме, че тя
е празна златна чаша –
мечта била е течността,
мечта – но не и наша!

1831