Кукерското шествие, което по традиция се провежда на Сирни Заговезни в пловдивското село Първенец, тази година ще се състои на 22 февруари с участието на „Станчинарската група“ . Честванията за празника Трифон Зарезан в родопското село бяха отменени, тъй като на 14 февруари е Голяма задушница – ден за почит и спомен към починалите близки и приятели, съобщиха от кметството в родопското село.

Кукерските игри остават сред най-ярките символи за края на зимата и началото на пролетта. Най-мащабното кукерско шествие през последните години се проведе през 2023 г. в центъра на Пловдив. По идея на Фондация „Заедно“ и със съдействието на кукерите от град Раковски, хиляди пловдивчани и гости на града се включиха в пъстро шествие, съпроводено от тъпани и гайди, което премина по цялата Главна улица.

През месец февруари в Пловдив по традиция се отбелязва и „Масленица“ – древен славянски празник, организиран от рускоговорящата общност в града. Празникът е свързан с много веселие, народни игри и обичаи, а основното ястие са блините – вкусните руски палачинки, символично свързани с бога на Слънцето Ярило. Както при кукерските игри, и тук присъства ритуалът на прескачане на огън за здраве – обичай от предхристиянската епоха, който се среща не само в българската и руската, но и в арменската традиция. Характерен момент от празника е и „обличането“ на сламено чучело в народни дрехи, което впоследствие се изгаря в голям огън – символ на изпращането на зимата и посрещането на пролетта. Тази година „Масленица“ ще бъде отбелязана с театрален етюд на 22 февруари от 13:00 ч. на откритото пространство пред клуб „Берьозка“ в Пловдив.

Празниците, посветени на възраждащата се природа, са характерни за много народи и култури. С края на зимата навсякъде се отбелязва победата на доброто над злото, посрещането на Слънцето и новия жизнен цикъл.

В арменската традиция Сирни Заговезни е „Пун Парегентан“ – денят, от който започват Великите пости преди Великден. Но този период от годината е белязан и от празника „Дярънтарач“ – Сретение Господне. Макар корените му също да са в предхристиянската епоха, днес той е един от най-почитаните празници сред арменската общност, включително и в Пловдив. На арменски „Дярънтарач“ означава „Да излезем пред Господа“, затова е посветен на младоженците и младите семейства.

Пурим пък е пролетният карнавален празник на еврейската общност. Той се чества през месец март и е изпълнен с радост, шум и веселие, символизиращи победата на доброто над злото. Пурим не е религиозен, а народен празник, особено обичан от младите хора. В този ден децата се забавляват, а възрастните се маскират, пресъздават библейски сцени, организират карнавали, пият вино и празнуват живота.

На този пъстър културен фон се нарежда и Денят на Свети Валентин. Още през XIV век 14 февруари започва да се свързва с романтичната любов. Празникът носи името на римския свещеник Валентин, около когото съществуват няколко легенди. През 1969 г. Католическата църква премахва деня от официалния си календар поради липса на достоверни исторически сведения за мъченици с това име, но традицията за празнуване на любовта остава жива. Днес 14 февруари се отбелязва в много страни по света като Ден на влюбените, често обвързан с интензивни маркетингови стратегии и комерсиални послания.

На 19 февруари започва и свещения за мюсюлманите месец Рамазан, който вдъхновява всички вярващи към добри дела, състрадание и подкрепа за  нуждаещите се.

Така месец февруари в Пловдив и региона се превръща в своеобразна среща на култури, обичаи и символи – между паметта и веселбата, между традицията и съвременността, между любовта, светлината и надеждата за ново начало.