Как гражданите могат да изискват обществена информация от институциите

Всеки български или чуждестранен гражданин, както и всяко юридическо лице, има право да изисква достъп до обществена информация от институциите. Това беше подчертано от адв. Кирил Терзийски от фондация „Програма Достъп до информация“ (ПДИ) по време на обучителен модул за жители от всички възрасти в село Първенец. Обучението е безплатно и е част от програмата на проект „Генерация навигация“ на Фондация „Заедно“, който се провежда в НЧ „Съзнание-1914“.

Институциите са длъжни да предоставят информацията, когато тя попада в обхвата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Когато достъпът не може да бъде предоставен, органът трябва да посочи и обоснове причините за отказа. Мълчалив отказ не е допустим.

Кои институции са задължени да предоставят информация

Сред задължените да предоставят обществена информация са държавните органи и техните териториални звена, органите на местното самоуправление, Българската народна банка (БНБ), Централната избирателна комисия (ЦИК) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Задължението се отнася и до юридически и физически лица, финансирани от държавния бюджет или от програми и фондове на Европейския съюз, както и до други публичноправни субекти и независими органи на власт.

Институциите нямат право да предоставят невярна, манипулативна или подвеждаща информация.

„Търговска тайна“ не е достатъчно основание за отказ

По отношение на информацията по важни обществени теми, отказът с мотив „търговска тайна“ също подлежи на обосновка. Такъв отказ е допустим само ако бъде доказано, че предоставянето на информацията може да доведе до нелоялна конкуренция.

Как се подава заявление по ЗДОИ

За да бъде защитено правото на достъп при евентуален отказ, заявлението трябва да отговаря на изискванията на закона. Не е необходимо да се използва специален формуляр – заявлението може да бъде подадено и в свободен текст.

То трябва да съдържа:

• трите имена на заявителя, а когато става дума за юридическо лице – наименованието и седалището;
• описание на исканата информация, което трябва да бъде достатъчно конкретно, за да може администрацията да разбере какво точно се иска;
• предпочитаната форма за получаване на информацията;
• адрес за кореспонденция – пощенски или електронен адрес, на който заявителят да получи решението.

Информацията може да бъде поискана под формата на преглед на оригинал или копие на място, копие на хартиен носител, електронно копие, посочване на интернет адрес, ако информацията вече е публикувана, или устна справка.

В рамките на обучението е предоставен и образец на заявление.

Какво не е необходимо да посочва заявителят

При подаване на заявление не е необходимо гражданинът да обяснява защо иска информацията, да доказва правен интерес или да мотивира искането си. Не е задължително и използването на официален образец, дори такъв да е публикуван на интернет страницата на съответната институция.

Срокът за отговор е 14 дни

Институцията трябва да се произнесе по заявлението в срок до 14 дни от регистрацията му. Тя трябва да постанови решение за предоставяне или отказ на достъп и да уведоми заявителя. Когато заявлението е неясно и администрацията не може да установи каква информация се иска, тя трябва да покани заявителя да уточни искането си. След уточняването започва да тече нов 14-дневен срок. Ако заявителят не уточни искането си в рамките на 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане.

Срокът за произнасяне може да бъде удължен с до 10 дни, когато информацията е в голям обем и подготовката ѝ изисква допълнително време. С до 14 дни срокът може да бъде удължен, когато исканата информация засяга трето лице и е необходимо неговото съгласие. В този случай органът трябва да поиска становището на третото лице в 7-дневен срок от регистрирането на заявлението.

Какво се случва, ако институцията не разполага с информацията

Когато институцията не разполага с исканата информация, тя е длъжна в 14-дневен срок да препрати заявлението до компетентния орган и да уведоми заявителя за това.

Колкото по-конкретно е искането, толкова по-малък е рискът от неяснота

Адв. Кирил Терзийски препоръчва заявленията да бъдат формулирани възможно най-конкретно.

Вместо общо искане като „Моля да ми предоставите цялата информация по проекта“, заявителят може да посочи конкретните документи, които иска: копие от договора, всички анекси към него, окончателния финансов отчет и приемо-предавателните протоколи по даден проект за определен период.

Точният начин на формулиране намалява риска администрацията да поиска допълнително уточнение или да откаже достъп поради неяснота на заявлението.

Как се иска информация по електронен път

Когато заявителят желае информацията да бъде предоставена електронно, това може да бъде посочено в края на заявлението.

Примерният текст, представен по време на обучението, е:

„На основание чл. 26, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ желая да получа исканата информация по електронен път на посочения e-mail адрес. Моля да имате предвид, че съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ не се изисква електронен подпис за заявления, подадени по електронен път. Моля, при получаване на заявлението да ми бъде предоставена информация за входящия номер на същото.“

Отказът може да бъде обжалван

При отказ решението трябва да съдържа правното и фактическото основание за него, включително мотивите, датата на приемане и реда за обжалване – пред кой съд и в какъв срок. Решенията по ЗДОИ се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) пред съответния административен съд. Жалбата се подава чрез съответния орган до съда. Посочената в рамките на обучението държавна такса е 5,11 евро.

Проектът „Генерация навигация“ предоставя безплатни обучения по медийна грамотност за жители от различни възрасти в село Първенец. Обученията се провеждат в НЧ „Съзнание-1914“.