През месец април представители на различните вероизповедания и общности от Пловдив и региона празнуват едни от най-големите празници на вярата, добротата и свободния дух.

Същността и истинността на живота са в светлината на вярата. Това е посланието, което отправя за Великден Отец Недялко от храма „Св. Архангел Михаил“ в гр. Раковски. Най-голямата католическа общност в България спазва католическите канони за светлия празник и наред с това пази свято народните обичаи. Петъчният ден е времето за мълчание и молитва. В събота вечер се пали пасхалният огън пред храма и отецът оповестява на вярващите за възкресението на Христос. Свещеникът пее три пъти „Светлина Христова“ и запалва светлините на цялата църква, която до момента е в пълна тъмнина. Тържествените песнопения се изпълняват от известния хор към енорията „Св. Архангел Михаил“, който участва и в тържествата при посрещане на папа Франциск през 2019 г. Великденските кошници, пълни с безквасен хляб, курабийки, козунак и яйца, се внасят в храма, за да се осветят, а след това вярващите ги отнасят в домовете си и ги поставят на празничната трапеза.

Заедно с католическата общност, Великден празнуват и арменците. Седмица преди това те посрещнаха в Пловдив и един от най-красивите празници – Цветница. Съгласно каноните на Арменската Апостолическа Света Църква, след тържествената литургия на Цветница, свещеникът благослови децата и раздаде на вярващите цъфналите върбови клонки. Вечерта в храма бе извършен и Търънпацек (отваряне на портата), който ритуал символизира възстановяването на отношението между Бог и човек след Великите пости, разказва Хрипсиме Ерниасян, отговорен редактор на вестник „Парекордзаган Цайн“. Арменският храм „Сурп Кеворк“ ще се изпълни отново с вярващи на Великден. Празникът започва с литургия в църквата, след това се раздават козунак и яйца.

В неделята на католическия Великден, православните християни отбелязват Цветница. На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.

На 14-ия ден от пролетния месец нисан от еврейския календар, (който съответства на март или април по григорианския), еврейската общност празнува Пасха (Песах). Празникът се свързва с бягството на евреите от Египет и продължава 7-8 дни. През 2023 г. Пасха започва от вечерта на 5 април до вечерта на 13 април. Тази година еврейската общност в Пловдив се събира на празнично тържество на 9 април, на което са поканени и представители на всички етнически общности от фондация „Заедно“. На трапезата задължително се поставят три парчета „маца“ – безквасен хляб, както и кашерно вино. Събирането около нея се нарича Седер. Според обичая, по време на вечерята, най-възрастният в рода изпълнява 15 стъпки, обясни Кристиян Ангелов, председател на младежката организация на ОЕ „Шалом“. Менюто включва хрян, настъргани ябълки, както и карпас – магданоз, целина или зелена салата, потопени в солена вода. Евреите не постят, но зелените растения са символ на оскъдната храна по време на робството. Неизменна част от трапезата на Пасха е и десертът от Тайната вечеря – хоросет, който се приготвя от сушени и пресни плодове и ядки.

Един месец продължава и свещеният за мюсюлманите месец Рамазан, по време на който се дават благотворителните вечери ифтар. В Пловдив във вечерите ифтар – и като дарители и като гости – участват също представители на всички религии. По време на Рамазан мюсюлманите спазват строг пост, така, както християните преди Великден. Това са дни на прошка, покаяние и милосърдие. По време на целия месец Рамазан, от изгрев до залез слънце мюсюлманите не се хранят и не пият вода, въздържат се от тютюнопушене и интимни отношения.